автор: apollyn

Огънят е душата ми.
Той кове разума ми и точи нишката на дните ми.

Огънят е вярата ми.
Той обгръща Берронар* и Торм, той води делата ми.

Огънят е съществото ми.
Той е моята истина, моето тяло, моят път.


Името ми е Те'нарр - пламък, живец, светлина; Те'нарр Единствената, Те'нарр Светулката, дъщерята на Ас'горот Ковача и Ас'тарте Жрицата. Двеста четиридесет и три лета пламъкът облизва лицето ми и все още не ме е превърнал в жар, в пепел, в спомен. Все още разтворила длани, аз нося в себе си волята на Берронар и сипя гнева на Торм.

Напуснах своите братя преди деветдесет и три години, за да донеса пламъка тук. Аз, посветената на Великата Майка, се отрекох от нейните дарове, за да бъде чиста душата ми и недокосната вярата ми. Дните в ордена ми опитомиха огнените езици, който пареха тялото ми, и ги вплетоха в душата ми. Научих се да бъда ярка без да горя, научих се да горя без да изгарям...

Вашият свят, моят свят... Злото отваря рани в плътта му, засяда вътре и сетне гнои. Загърбили доброто, вие търсите богатства, които да заместят вярата ви, спокойствието ви, любовта. Търсите път към светлината, обърнати с лице към мрака, пускате нишките на душите си към Смъртта. С отворени обятия чакате миговете, в които тя ще погълне живота, който не сте изживели. Ала Берронар е милостива, тя не скъпи светлината си за онези, които я потърсят.

А аз... Братята монаси така и не успяха да изкоренят гнева, който лежеше в сърцето на огъня ми. Той се трупаше в мен - горчив, стегнат възел, който пълнеше очите ми със сълзи и отнемаше думите ми. Откри ме Торм, за да ме посвети отново в онова добро, което търсех с цялото си същество. И аз го последвах, устремена, огнена, гневна. Аз чистех раните, гноящи в самото сърце на Рун, обърнала гръб на Берронар. Аз сеех смъртта там, където тя бе оставила отпечатъка си в празните тела на немъртвите. Аз носех огъня, който пречиства. Горях, изгаряйки всичко около себе си. В сърцето ми нямаше място за спокойствие, вътре вилнееше свещеният гняв на Торм. И обществото на Неговите войни ме прие. Рамо до рамо ние търсехме светлината, която грееше в очите ни и проблясваше в оръжията ни...

Ала Берронар бе милостива. Тя ми показа отново пътя. Пътя на любовта и праведния гняв, който се виеше пред мен. Аз срещнах онзи, който съдбата ми бе определила. Името му е отдавна забравено, потънало в снеговете на Голямата планина. Той ми върна Берронар, той - жрецът на Морадин, защитникът. Пътят ми дълго се сливаше с неговия, докато ледът не го погълна, изгаряйки цялото ми същество. Белезите по тялото ми отекнаха в душата ми, където раната продължава да кърви. Никога няма да те забравя...

Силата, която ми даде ти... Вярата, която ми върна... Не мога да лъжа пред лицето на Майката. Обичам те... Не, докато смъртта ни раздели, а докато ни събере отново. Берронар ми обеща и сега аз съм онази, която носи словото й. Аз, Те'нарр Жрицата.

О, Берронар, нека онези, които съм събрала в твоето име, никога не разделят душите си. Дори отвъд Шар, Нерул и Бешаба.

О, Торм, нека гневът ти се изсипе чрез мен, нека огънят ми пречисти онези, които мърсят лицето на Рун.

И нека ти, любими, намериш покоя, който Берронар обеща да измоли от Морадин за теб.


-------------
*Берронар - съпругата на Морадин, Великата Майка на джуджетата, богинята на брака и сигурността.

=========
Това е историята на един персонаж, предназначен за ролеви игри. Името й, както стана ясно, е Те'нарр. От расата на Азерите - джуджета, идващи от Огненото измерение (последното е свободен превод) - огънят гори от рамената й и обгръща цялата й глава. Мултикласов герой е - монах, шампион на торм, свещеник.