автор: sarah

ПрехОдни са, отиват си нещата
като мъниста в броеница.
Подгонени от мокър вятър
със гръб към нас са птиците.

Потънали в рутинно ежедневие
пропуснали растежа на тревата,
отлагаме за бъдещото време
раздаването на остатъка

от слънцето останало в гнездата,
в които още нежност има,
от тихата ни обич към децата
когато нощем ги завиваме.

ПрехОдни са, отиват си нещата
и няма нищо по-разумно
от болката отляво и тъгата
в очакване на пълнолуние.