автор: Garamond

Очите отново са целите в сълзи
болезнена тръпка по тялото пълзи.
Лъжовна любов душата раздира
мечтаното щастие угасва, умира.

Отново съм сам със спомена сладък
и явно такъв ще бъде живота ми кратък,
че за любов нужни са двама
всичко друго е подла измама.

Да те обикна безумно ти беше мечтата
подбра си точно и стръвта, и цената,
като шаран аз веднага се хванах
и сам с голямата болка останах.

Дано мойто нещастие те прави щастлива
за следваща жертва - дано по-красива.
Не мина достатъчно дълго време,
а любовта ми била е за теб бреме.

Дълбока е болкага в мойто сърце.
Дали огрява в усмивка твойто лице?
Такъв е живота - жесток, безпощаден
за мене - привършен, за тебе - досаден.

Не ме упреквай за мойто послание
и така е за мен Божие наказание,
че семеен съм и в тебе се влюбих
и волна птичка като теб, аз загубих.

Че истинската обич значи и прошка,
но за теб аз бях простичка брошка,
прочетен вестник със стара дата,
смачкан, стъпкан и хвърлен на земята.

Няма място за мен в живота твой
ала годините летят бързо, под строй
и не след дълго ще разбереш,
че само при мен за края ще спреш...

Ще прочетеш в очите ми сини,
че никой за нищо не те вини.
Ще надникнеш в сърцето ми изтерзано,
че всичко за теб в скъп спомен е събрано.

Тогава аз пак теб ще обичам
и без усилие се заричам -
не ще заеме друга твоето място,
така си ме омесила, това е ясно.