автор: philipa

Дайан ди Прима

Ти хлябът ми си,
нежният звук
на моите кости
ти почти си
морето

камък не си
или звук разтопен.
Мисля си,че ръце нямаш

този вид птица назад лети,
а тази любов
се разбива в прозореца,
където светлината не говори
не е време сега
за разбъркване на езиците
(пясъкът тук
не се променя)

Утрешният ден,мисля си,
промени те с пръста на крака си
и ти ще блестиш
и блестиш
неуморно и тихо.

оригинал
The window
Diane di Prima

You are my bread
and the hairline noise
of my bones.
You are almost
the sea

you are not stone
or molten sound
I think
you have no hands.

This kind of bird flies backward
and this love
breaks on the windowpane
where no light talks.

This is not the time
for crossing tongues
(the sand here
never shifts).

I think
tomorrow
turned you with his toe
and you will
shine
and shine
unspent and underground.