автор: manbg

Изкорубена ласка
е пространството
по между ни.
Сетивата са разпнати.
Постилам самотата си
и тръгвам
към поредното нашествие
на лудите.
Може би този път
необяздените им сънища
ще ме прегазят,
ще ме вбият в земята
като клин
за прозрачни циклони.
Може би този път
ще се докосна
до Всичкото,
изгарящо зениците...