автор: dalla

Минава време
Тишината ни мутира

В нещо живо и чуждо
Мога да я строша с юмрук
Мога да я стъпча
Но не мога да я изчистя

Гледам те като спиш
Дори когато те няма
Говоря с теб като мълчиш-
Най-голямата грешка
Най-голямата

Ние си знаем
Движим се забавено
И неспокойно
Но те пак ще ни го кажат

Всеки ден преди закуска
Ни казват
Че не заслужаваме да дишаме

Минава време
И всичко се оцветява в жълто
Стаята се пръска по шевовете
От втасалата тишина

И ние се притискаме в ъглите
И сме прекалено бавни
Докато намерим изход
Ще сме станали част от мълчанието