автор: ethereal

Кратерите са като лица
спри и погледни нагоре, застанала в кръга от тъмното.
При пълнолуние разтапяш се до утринна роса,
събирам те във шепи и разливам в океана,
а аз оставам на брега и чакам те,
дали ще дойдеш пак при мен,
когато станеш на вълна?