Когато се усмихваш
си красив...
и пламъчета дяволски
в очите
разтапят
лед в душата ми-
инстинкт...
Първично чувство-
огнено и диво.
Когато се усмихваш
ме боли...
Привличаш ме
и луда съм по тебе.
Забравям,
че не ме целуна днес,
че хладен си,
че пак не ме попита
дали съм тъжна или не...
Почти...
Че вчера
ми се мръщеше сърдито.
Когато се усмихваш
в мен валят
глухарчета
и в златно засиявам.
Очите ми-две кучета
пред теб
покорни лягат,
а не заслужаваш...
Когато...
Искам,
разбери-
да ме обичаш страстно!
До полуда...
От мен самата
теб
да те боли,
да бъда рана жива
и заблуда.
Дори да е насила
ще сломя
себичното ти
мъжко превъзходство.
Ще те обсебя
тихичко,
в нощта.
Ще се научиш
да живееш в робство.
Усмихвай се...
Усмихвай...
Смей се с глас!
Мисли си,
че над мене тържествуваш.
Изгаряй ме,
мъчи ме,
и залей
душата ми
със мръсните си чувства.
Аз няма да ти преча да грешиш.
Ще се преструвам
дяволски изкусно
Привидно ще съм кротка
и добра...
Когато се съвземеш...
ще е КЪСНО.