автор: Mojsei

Малка приказка за големи хора

Над гората сребролунна, прелетява Змей,
но заставам аз пред него и му казвам: "Хей,
не закачай, спящата в тревата Фея,
нищо, че си тръгнал ти за нея
и кроиш си сметки неудачни,
но за мен са те прозрачни -
да направиш любовта ми хаотична
като сториш приказката неприлична !?

И тогава Феята с движение нежно,
с чар, в нюанс на нещичко небрежно,
ме погледна всеотдайно в лицето
и проникна с топлота в сърцето:
-Принце, позволих си мъничка преструвка,
но събудена от твоята целувка,
трепна в мене сруната ми чиста
и единствено към теб лъчиста:
каня те с мен на тържество -
татко дава пиршество,
ще му кажа, че за мене няма друг,
тебе искам за съпруг!

-Срещнах те Принцесо, в гората, бе сама,
сетих се за всичко чрез една сълза
и разбрах, че ти си будна
по усмивката ти чудна
и прогоних онзи тарикат,
правещ се на хвърковат
като искаше да те очуди
с изкуствените пеперуди,
а по същество е беден -
разпознах го по гласа му леден,
като бродеше в гората,
с намерение да те похити в тревата.
Аз завих те с мойта дреха,
като мъничка защита и утеха,
и ще дойда с теб на танц,
а, понесли се в неговия гланц,
щом сърцата ни запеят в любовната симфония,
ще поемем пътя си в хармония.