автор: bogest

/понякога стигам до мъдростта без да я желая и ми става досадно, че пак съм се натъкнал на нея. Отблъсквам я като гадна муха, но тя нехае и се навира в лицето ми до полуда. Тогава преодолявам отвръщението си и я целувам по фасеткофата муцуна. Това стихче е от 1999 година. Пускам го, за да ме видите отвсякъде/

Моето присъствие е самоотверженост
Но в него има много суета

На границата между пътя и житата
Има лека, пухкава тревица
Тя гали босите крака
И тъй пътят на проповядващия пътник
Оставя само розови следи в пространството,
Изпълнено с труд и вдъхновение

Къде е отлетяло старото безгрижие
Безгрижието, май че беше младо