Блестят бели звезди в сребърните си свещници
над студената мъртва земя;
по окървавения път влачат се грешници
прикрили с парцали грозните си тела.
До колоната крачат сияещи ангели
и бичове бели по гърбовете плющят;
нозете тъпчат телата нападали,
а болните хора крещят ли, крещят…
Грохотът на молитва изпълва ефира,
дрезгави гласовете сухо ечат;
светци и свещеници - те са фалшиви.
Какво небесата? Те просто мълчат.
Пътят остава осеян със трупове,
вперили очите си мъртви в прахта;
а земята прегръща се с техните духове
и на големи глътки им лочи кръвта.
Умират хората, костите им изгниват,
истината сетне потъва в забрава;
земята е суха, следите изчезват.
Но пътят натам винаги си остава.