автор: Obgru6tane

Малко стръкче насред моравата, мое нежно омайниче. Опитвам се да достигна до теб. Опитвам се да вдишам аромата ти.
Не си докосната. Не си ничия. Нещо в мен крещи да бъдеш моя. Нещо в мен крещи, че не ще бъдеш присвоена.
Приличаш на полъх, бегъл, неузнаваем. Малко те далавят, никой не те разпознава. Вървя след теб, гадая посоката ти. Спирам до теб, а ти продължаваш, дете на друго измерение, пътнице към неизвестното.
Виждам те, а знам, че ти не си. Теб те има другаде, не тук, не сега. Само контури, мъгливо проектирани, прозират насред пространството, къде е първообраза? Мога да докосна кожата ти. Не и теб. Мога да привлека погледа ти, ала да го задържа - не. Отвъд него тайни преплетени, невъзможни възли от истини поставят бариери невидими.
Прокрадваш се, присъстваш, отиваш си. Неразбираема за никого. Неизвестна за никого. Недокосната от никого. Мъча се да се присегна към теб. Мъча се да съществувам за теб.
С игра на светлосенки се забавлява нощта, вае те крехка, вехнеща. А вечна. Крача към теб, виждам те да се отдалечаваш. Спирам, за да не загубя и представата за теб.

Малко стръкче насред моравата, мое нежно омайниче. Опитвам се да достигна до теб. Опитвам се да вдишам аромата ти. Ала не ще го усетя. Освен ако не те откъсна. Освен ако не те погубя.