автор: philipa

Доносникът

Той дебне като лисугер.Ушите му са същински локатори,улавя всеки шум в пространството,има уши и очи навсякъде:на гърба,на ръцете,на краката.Той трябва да чуе - не просто нещо,а всичко.Той трябва да е информиран,всъщност,не просто трябва,длъжен е,затова преследва като хиена,впива поглед,за да проследи движението на сърцето ми,улавя го,а после с глас на лисица,зяпочва да играе,да предразполага към изповеди,да съветва.
Не че обича да дава съвети,това е своеобразна стратегия да изкопчи всичко,да разтвори душата ми в дланта си,за да може по-лесно да я зарови и от разстояние да съзерцава погребението и.На това място ще израсне цвете,а той ще забоде бодил в него.
Доносникът трябва да е информиран,за да информира и то винаги този,когото трябва.Той е най-информираният човек на планетата,най-високият ерудит по всички прозаични проблеми на битието.Това е човекът-садист,който обича да погребва хора предварително,той е изпреварвача на смъртта,макар че във всеки зъл акт има проява на садизъм,но доносникът е своего рода вербален садист.Той информира височайшите с конфиденциален тон и тъй като всеки иска да бъде информационно незатъмнен,съответния височайш го изслушва внимателно и търпеливо.Не че височайшите обичат доносника,но той им е необходим както компютърът е необходим за складиране на информацията.
Низшечайшите също не обичат доносника,нещо повече,те го избягвят,но му отдават нужното внимание, защото сигнално светва червена лампа в съзнанието им:"Доносник!Трябва да внимавам".И височайши и низшечайши са предпазливи,когато доносникът е около тях.Той е от онези червеи,които излизат от земята и пак в земята се връщат,но преди това пръскат зловония,защото природата им се противи на приятните аромати.