автор: joanna_vas

Ще кажеш: "Просто дъжд...",
ала не е...
Прозорците са тънкостенни
стомни
в които се налива
самота,
а крушката във стаята мъждука
едва-едва
и вие светлина по листите
изписани с пръстта
на лавата
разцепила земята,
преди да слеем себе си в съня.

Ще кажеш: "Просто сън...",
ала не е...
Вратите са несъществуваща
преграда,
към други светове,
в които всеки смисъл
ни ранява,
в мига, във който се разнищва
безсмислието на бита
и прехода по който
една сълза в зеницата остава
предутринно,
търкулнато мънисто над мисълта...

Ще кажеш: "Просто звън
на сребърни дихания, преминали
през нас,
а аз ще отговоря, че си прав :)