автор: meiia

Не ме натъжавай,стари приятелю!
Недей,не ме натъжавай.
Убиваш ме с точните си понятия.
И те избягвам,прощавай!

Разкъсваш ме като тънка хартия,
изписана с нещо погрешно.
Пренаписваш ме с бяло мастило
толкова леко,че чак ти е смешно.

А на мен ми се плаче от истини.
А на мен ми се плаче.
Чувствам се като книга прелистена
и вече нищо незначеща.

Не остана ли нещичко скрито
от душата ми,стари приятелю?
Откога ме зовеш на открито,
а аз все отлагах.Било основателно.

Сега съм пред тебе съблечена.
Нямам нищо от теб невидяно.
Стари приятелю,тази шеметна вечер
бях от теб,ей така,обладана.

Не ме натъжавай,стари приятелю!
не ме натъжавай....
Обичала съм те до днес несъзнателно.
Любими мой,продължавай,продължавай....