Хорът на живеещите във времето посреща напусналия Хора на покойниците (На Mojsei)
Напускаш вечността,
хамак за богове и покойници
и идваш при нас, където
времето просто
тече.
Приемаш телесна обвивка,
приемаш и несъвършенството ни.
Превръщаш го
в своя сила
и шлем.
Избираш това ярко врязване
в атмосферата. Светиш
подобно на метеорит.
Живееш
днес.
Като Бог си, който се бухва
в материята, при това
съвсем доброволно
и абсолютно
за кеф!
После пред теб е далечният път
до загубеното развитие,
път на раздяла с всички
стари и нови
мечти.
За да стигнеш отново до мястото,
наречено вечност, където
за забавление
се творят
вселени.