Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 5
Всичко: 425

Онлайн сега:
:: Bukvist
:: fyon
:: Pixel
:: ma_gi
:: durak

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОпит за портрет
раздел: Есета, пътеписи
автор: philipa

Мразещите

Очите им ме гледат черно.Виждат всяка моя стъпка,а сякаш не ме виждат.Събират се всеки ден в онази голяма студена стая и наред с цигарен дим издишват зловонна мътилка:срещу мен,разбира се.Поглъщат черно кафе и изплюват чернилка.Но попитайте ги кой е черният,кой е човекът с катранена душа.В хор,без дори да се замислят, ще ви кажат,че това съм аз:надменната
люспа,на която трябва да се даде урок,да знае друг път дали ще посмее да не споделя черното кафе и черните плювки.Днес решавам от куртоазия да влезна в голямата стая.Тръгвам с решителна стъпка,но се спирам пред вратата.Процепите пропускат миризмата на цигарен дим и кафе.Чувам неясни думи.Душата ми се противи.Тя първа е чула изречените за мен думи-отрова и шепне на тялото:"Не,не влизай,не, не влизай!"Тялото ми поема сигнала и чувам устните ми да произнасят:"Не,не мога,не мога"!Отдръпвам се и лекичко се измъквам.
Миризмата на дим и кафе достига до стаята ми.Смесена миризма,която гъделичка ноздрите ми като черен вирус,който иска да ме убие,но преди това е решил да си поиграе с мен.Всъщност, душата ми умира всеки ден,простреляна от думите,казани за мен в тази голяма студена стая.През нощта тя възкръсва,за да се върне отново там и за да бъде отново убита.Сега мразещите излизат от димната стая,издишали и вдишали по една доза омраза.Но една доза не им е достатъчна,затова на обяд те ще се съберат отново.Виждат ме,виждам ги.Желая да ги поздравя,но повечето от тях не ме поглеждат.Една от тях благоволи да вдигне поглед към мен,от учтивост се опитва да ме поздрави,но вдишаната омраза я задушава,очите и изблещяват искри жлъч и поздравът и заприличва на неизречена псувня.От силно фосфоресциращите очи сякаш ме хваща ток и аз,за да се предпазя,отмествам очи.Като вредна бактерия ме гледат под лупа,дебнат ме за да видят най-малката грешка,за да оправдаят омразата и поведението си.А, ако не могат да намерят грешка,ще си я съчинят.С такива уорстващи като мен те успяват да се справят,винаги са успявали.Попита ме някой кога хората са най-единни.Отговорих,че те никога не са единни,но сега вече знам верния отговор:най-обединени са,когато мразят.Тази студена стая е запаметила всички думи,изплюти една срещу друга.Но сега,забравили всички предишни обиди,те са обединени в името на една обща кауза - моето осъждане,оклеветяване и пропъждане.
Омразата е наркотик,упояващ и себезабравящ.Веднъж поел омразата,човек започва да изпитва необходимост от нея,той се храни с нея и я акумулира.Мразещият,обаче,винаги се опитва да си намери компания.Не му е приятно да се "друса" сам с омраза.Затова той мрази,но учи и другите как да мразят.В желанието си да настрои всички и всичко против мен,той се превръща в най-добрия учител по един доста особен предмет - омразата.


Публикувано от hixxtam на 12.09.2005 @ 16:27:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   philipa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
612 четения | оценка 5

показвания 64416
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Опит за портрет" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Опит за портрет
от ANG на 12.09.2005 @ 17:09:51
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
Всъщност, душата ми умира всеки ден,простреляна от думите,казани за мен...

нима?

нима се връзваш на думи
казани от някого
за


Re: Опит за портрет
от Mermaid на 12.09.2005 @ 17:37:59
(Профил | Изпрати бележка)
Tozi predmet e nai-stra6en. az tezi 4asove ne gi pose6tavam...


Re: Опит за портрет
от Pord на 13.09.2005 @ 13:48:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Много верни наблюдения, изразени по оригинален начин. Успешен колективен портрет. Различността се наказва. Бялата врана е мразена. Няма прошка. Имаш оръжие - точното описание.
Привет!