автор: Casper

Може би, именно няколко случайности (впрочем твърде скромни и тривялни, наистина достойни за този нищо и никакъв свят) дават ход на любовта и стават източник на Енергия, от която черпим до края на живота си.
Нашето всекидневие непрестанно е бомбардирано от случайности или по-точно случайни срещи на хора и събития, които можем да наречем коинцидентност - тоест две неочаквани събития се случват едновременно, засичат се. Но без дори да съзнаваме, и в мигове на най-черна безнадеждност, композираме своя живот по законите на к р а с о т а т а …

Чаках те дълго. Раздирах се в мрака. Потъвах в самота. Бавно изстивах. Но не губех вярата - това, което единствено ме крепеше в дългия път към мен. Само тя е достатъчна, за да ме повдигне, когато съм паднала - уморена и объркана, изгладняла за красота и добро, унижена от безсилието на пътищата за никъде. Запазих и надеждата (синоним на щастието), въпреки че останах повече или по-малко грешна, но тя наистина ме спаси от примирението и отчаянието.

Дочаках те. Ослепителна светлина спря дъха ми. Отворих широко очи. Видях те. Не можах да реагирам. Усмихнах се и притихнах сковано. Погледът ми те привлече. Бавно тръгна към мен. Сърцето избиваше гърдите ми. Тръпки безразборно лазеха по тялото. Топла вълна като лавина ме заля. Спря пред мен. Исках да кажа нещо, но не можех. Усетих, че се свивам като точица. Ти наведе огромното си тяло и потънах в топлите ти дълбоки кафяви очи. Ръката ти бавно се спусна по гърба ми. Оставих неловко душата си в твоята прегръдка. Доверих ти се напълно, като малко дете. Забравих самотата и светът, който бе толкова вълчи. Нима това, което става е истина ...

Бъди до мен. Не върви пред мен, няма да мога да те следвам. Не върви след мен, няма да мога да те водя. Върви до мен и ми бъди приятел, защото приятелят е човек, който знае всичко и въпреки това, много обича. Нека опитаме ...