автор: magiq02

Рисувай ме в черно
и бягай от мен, като Дявол.

Вмени ми ехидност,
цинизъм, бездушие.
Камъни мятай при всеки
тих спомен за мен...
Издигай грамада!
Затрупай и сянката даже
да не те разруши...


Но моят смях тича
по твоите пръсти,
по ризата капки -
от думите ми добри.
По вятъра бяга
на мойте коси аромата,
звездите те гледат все
с моите плахи очи...
Останах...Неискана...
Ще съм ласкава...
Като ме няма - да не боли.