Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 393
ХуЛитери: 4
Всичко: 397
Онлайн сега:
Съвместно с dara33
Днес мама Дара и малката Азбучка ще ви разкажат една слънчева приказка.
-Хей, Слънце! Харесвам светлината ти. Тя прониква през очите, кожата, през вените ми... Прави ме Слънчево. А къде са Слънчевите хора? Искамд а отида при тях. Нали не съм само аз?! Отведи ме.
И То започнало:
- Някога, преди много години хората живеели в мрак и тъмнина. Над земята властвал Цар Облако- тряс и непрестанно валели дъждове, а вятърът виел страховито. Това продължавало от много години, през които хората живеели във вечен страх. Преди стотици години се появило предсказание, че ще се роди онзи, който ще доведе Слънцето на Земята, но много малко хора повярвли на това. Докато един ден...
В една пещера се родило момче. Дали му името- Победител. Всички хора от племето в което живеели гледали на него с очи изпълнени с надежда.
- Той е роден победител- казвали старите хора от племето. Има белег на челото. Според най- древните предания, от тъмнината ще ни спаси момче, което е белязано.
Всички съплеменници отгледали детето с много любов. То станало млад и силен ловец и винаги побеждавал и най- страшните глигани в гората, и най- лютите зверове успявал да улови в капана си. Но това не му стигало и един ден то попитало:
- Майко, защо винаги е тъмно?
- Няма какво да ни свети сине...и от тъмните й очи се отронили сълзи.
- Всички в селото разправят за някаква легенда. Разкажи ми я, майко.
И тя му заразказвала за едно момиче с чудни златни коси, които светели, а топлината от очите и сгрявала хората. После цар Облако- тряс уловил момичето и го превърнал в пленница. От тогава никой не бил чувал за нея.
Победител скочил и рекъл:
- Време е, да се направи нещо. Ще отида да открия това момиче. От тази тъмнина ще станем съвсем слепи, а и малкото животни които обикалят горите ще изчезнат.
Тръгнало момчето на път. Прекосило планини. Нозете му се изранили от остри камъни. Най- сетне стигнал до върха на най- високата планина, където се намирал двореца на Облако- тряс.
- Хей! Извикало то, излез на бой с мен. - Чул се зловещ смях.
- Ти ли искаш да се биеш с мен? Ха ха ха паленце такова
- Ще видиш ти...и скочил юнака и с меча си пробил бронята на Облако- тряс.
В този миг над земята се изсипал най- страшния дъжд, който някога е валял, а после всичко утихнало.
Хората гледали с надежда небето, но нищо не се виждало.
Победител се затичал към покоите на злия цар.
Там открил едно прелестно момиче със златни коси и разбрал, че преданието е вярно. Станало му светло в душата и познал - любовта. Уловил красивата девойка за ръка и склонил главата си в знак на преклонение пред нейната красота и блясък.
От тогава над земята е светло. Те засветили със свойта любов от небесата и земята познала топлината и ласката. После съм се родило аз- тяхното детенце- Слънцето и съм дар на хората, защото са вярвали, а вярата е онази, която крепи душите ни.
- А къде са Победител и красивата девойка със златни коси? Попитало слънчевото дете.
- Нависоко, нависоко...те са - едно съзвездие. Хората го наричат- Любов!
А хората са слънчеви хора, защото във всяка душа има частица от светлината.
