Ти тръгваш,
а и аз,
но въздуха сгъстил се
ще натежава и опива
разполовеното единно в аз.
Ще бягам по-далеч от теб
далече, най-далеч ще идеш ти
и в тихичката ни забрава
една любов под пепел ще блести.
Ще я изравят интриганти
и ще я чоплят на шега
развеселено ще надничат
с преситените свой сетива.
Ще я захвърлят изгорени
ще я покрие пепел пак
след време друг ще я намери
и само Господ знае кой, защо и как.
Но щом пък между нас повяхва
тя нека своя път си продължи
да търси мъничка следа във сетивата
и в спомен да се укроти.
Да бъде стих,
но да не е отплата.
Да бъде благост,
не убийствен бряг.
Наслада скрита, непозната…
събрала двама ни за миг.