автор: estela41

Топи се лятото като усмивка.
В ръката си ръката ми държа,
на хълма във пияната извивка
разчетох йероглиф на любовта.

Прошепнах името ти на реката,
на кленов лист написах ти писмо
и кошницата на нощта напълних
със мъх свенлив, на сто мечти гнездо.

Луната нарисува ми светулки,
гората ме облече със роса,
душата на поточе в мен бълбука,
върхът запя...Ти само не разбра.