автор: Gargabela

През сатенените завеси
Луната дръзко
протяга пръстчета
и ги плъзва
по голата ти кожа.
Чувам влудяващото и,
накъсано дихание,
от което очите ми
се насълзяват.
Аз съм заключена
в твоя сън.
Не мога да я спра...
Не мога и да си отида...
Не ми позволяваш.
Мога само
безмълвно
и безнадеждно
да гледам как
Луната те съблазнява.
Пусни ме да си отида...
Пусни ме!
Или я изгони...
Изгони тази
дръзка нахалница,
с пеперудени пръсти
и студено сърце.
Не...,не искаш да чуеш.
Виждам даже
се забавляваш.
Протягаш сластно
красивото си тяло
и преливаща светлина
се разсипва
в сребърни ноти.
Пръстчетата на Луната
свирят "Лунната соната"
по горещата ти кожа.
Ти затваряш очи...
А...аз продължавам
да гледам.
Нали съм пленница
в твоя сън.
За какво ме наказа?!
Остави ме
да си ида от теб.
Нямаш нужда от мен...
Нямаш, но държиш
да ме притежаваш.
Като рядка,
скъпа, но ненужна вещ.
Като ваза
или статуетка.
Остави ме
да си ида от теб.
Още миг
и Луната ще влезе
под бронзовия загар
на младата ти кожа.
Ще превземе сърцето ти
и може би ще ме забравиш.
Може би...
Може би...
Едва ли.