автор: joanna_vas

Незрими светове
подобно есенни тополи се люлеят,
незрими светове
под зримите очи,
в които влюбени светулки тлеят
премигват над молитвени свещи
трептят, играят и витаят,
подобно стари духове
врати зад тях разтваря рая
пътеки вятъра кове,
под тях пристъпям бавно
бавно
към твоето отворено сърце

Реката проговаря - вита стълба
по руслото си синьо
а облаците лодки са по нея
и крачка е по стълбите вика
на моето сърце,
когато пътя под твърдите пети
на времето е ромон,
а ние сме сами
над себе си
в прегръдка тиха...
Навън вали ли или думите са капки
по стъклените длани
на мигновенията свили се
безгласно
до крясък чист в сърцето ми?