Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 730
ХуЛитери: 2
Всичко: 732

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПесен на мъртвите
раздел: Поезия
автор: kalenderov

Обръщение на хора на покойниците към един глупак, който е решил да ги напусне

За да се завърнеш, първо трябва да заминеш,
Раздялата прави любовта ти по-истинска.
За да заобичаш нещо, ще трябва да го загубиш.
Смъртта ще направи живота ти смислен.

Когато се прилепяш, раздялата е близо;
Когато се разделяш, се обричаш на любов.
Днес ти ще избереш свободата си,
Утре ще се окажеш неин роб.

Ти не знаеш какво печелиш, когато губиш,
Защото все мислиш за жалката загуба!
А какво губиш, когато печелиш, мислиш ли?
Че то обикновено е толкова повече!

Животът ти, знаеш, най-често озъбен е,
Но днес ще седнеш върху котлона, а утре ще знаеш: "Пари!"
Мъдростта ти се мери със ситуациите, които избягваш
И когато те станат достатъчно много, си заминаваш.

Но как, питам, ще можеш един ден да се върнеш -
Обичан, желан, превъзходен и блуден...
Как - в този ден пълнолунен, ден на смисъл, обич и радост,
Ще попаднеш, ако при нас си останеш?!


Публикувано от BlackCat на 10.09.2005 @ 14:32:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   kalenderov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 16:17:14 часа

добави твой текст
"Песен на мъртвите" | Вход | 8 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Песен на мъртвите
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 10.09.2005 @ 14:58:31
(Профил | Изпрати бележка)
Много събрана мъдрост на едно място.
"Ти не знаеш какво печелиш, когато губиш,
Защото все мислиш за жалката загуба!"
Ей това според мен е един от основните човешки проблеми.
Кой беше попитал дали е задължително да вкараш ръката си в огъня, за да се научиш, че там ще се опариш? Личният опит е безценен, но понякога върши работа и наблюдението на чуждия.
Та едни такива мисли...
Добре дошъл :)


Re: Песен на мъртвите
от plamen на 10.10.2005 @ 09:50:44
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, майна! (обаче... като че ли може и без втората строфа? С малко редакция на първата, разбира се:) Поздрави!

]


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 15:03:36
(Профил | Изпрати бележка)
И от мен добре дошъл приятелю. Радвам се, че си тук и мисля че ще ти хареса.

Мъдростта ти се мери със ситуациите, които избягваш
И когато те станат достатъчно много, си заминаваш.

а ето това си харесах за мен от всичко, което прочетох.
Но ти всъщност ме познаваш......


Re: Песен на мъртвите
от pin4e на 10.09.2005 @ 15:12:27
(Профил | Изпрати бележка)
поздрав! добре дошъл при нас*

надушвам истинско приятелство тук...

"За да възкръснеш,
трябва да си разпнат"


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 15:20:30
(Профил | Изпрати бележка)
Мдам, колко по-лесно би било, ако нещата бяха еднозначни. А всъщност монетата има най-малко две страни.
Понякога занимаването е маскирано бягство.
Понякога няма къде да се завърнеш. Никой никъде не те чака. И си оставаш скитник, забравил пътя към себе си.
И още. Човек може да замине наистина много далече, привидно дремейки пред телевизора.
Това мисля по принцип, не по конкретния повод :)

Аз бях Ника, солист на хора на покойниците.
Здрасти :)


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 15:27:28
(Профил | Изпрати бележка)
тук не става дума за пътуване в себе си мисля....

и и ако трябва да цитирам Големият поет Добромир Тонев

" реален като рана от изгаряне
необратим, като натиснат спусък"

един от предстоящо възкръстващите до солистката от хора на покойниците.
:))))

]


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 15:46:35
(Профил | Изпрати бележка)
Аз уточних, че не говоря по конкретния повод за това стихо, а по принцип. Не е редно да се дава предимство само на единия път, едностранчиво е. Понякога е по-трудно да останеш, отколкото да сложиш крак в стремето (без аналогии с приказните коне, моля) и вятърът да свири в косите ти... ах, извинете, убийствен чар... съм раздрусана кат от трифазен ток :)))
Нататък. С бягствата човек обичайно иска да избяга от себе си. Възможно е, мисля, но връщането е трудно и болезнено. Все някога си принуден да се изправиш срещу демоните си.
Нататък. Не е порок да си постоянен, моногамен или да защитаваш статуквото. Личен избор е, не знам дали е по-правилния. А пътуванията пред телевизора... с тях запълваш липсата. Нали никой не се жени само щото му се хапва домашна храна.

А на теб, майна, ти желая успех оттук, пред телевизора :)))

]


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 15:58:16
(Профил | Изпрати бележка)
майна те разбирам. Но пътя е винаги един, така учи Дао. И да, права си, че оставането е трудно, но нали, за да остане човек трябва да има стимул да го направи.
И не обичам да говоря по принцип. И ти благодаря за пожеланията, пък макар и от далече.
А се радвам че коментара вече не е от солистката на хора на покойниците.

]


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 16:07:09
(Профил | Изпрати бележка)
Виж ся, майна, независимо от определението на оня змиеяд, че съм извратена, всъщност съм си една домакиня от краен варненски квартал. Не съм дорасла до никво Дао, да ме утрепеш, не мога да чуя звука от пляскане с една ръка и, мамка му, мразя да фъркат мухи в кухнята!
За пътищата не знам, според мен са повече от един. Не ща да си отивам, колкото и да ми се обяснява какъв кеф ще е, като се върна. Не обичам да ми е трудно. Разбира се, ще го направя, ако се наложи. Но само, ако се наложи. И не, за да остане човек е нужна само надежда. Не стимул.
В този смисъл се самоопределям като солист на хора на покойниците :)
Какъв е този дебат сега... И къде собствено, е Календеров?

]


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 16:19:09
(Профил | Изпрати бележка)
Календеров майна пътува за София.
А сега да почна пунктуално и с цитати.

"Според мен съпоставката "чувства-тела" е уместна. Разглеждам двата компонента в контекста на екзистенциалната симбиотичност"

"Не мисля, че е възможно да съществуват чувства извън материалитета, въпреки че романтично съм склонна да ги приема като кванти на въображаем емоционален континуум"

Майна това са цитати от твои коментарии. Убий ме познавам доста средностатистически домакини, които ей богу не се изразяват по този начин. Но пък във Варна кой знае...Там домакините може и да са други.

И никой не обича да му е трудно повярвай ми.
И не ми говори за надежди. Надеждата е в стимула всъщност. Надежда да си струва, да има смисъл. Говорим за едни и същи неща.

И стига с тоя хор на покойниците.



]


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 17:26:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ми хайде да идва Календеров, все пак това е неговото стихо, искам с него да поговоря :)
Майна, ти съвсем се отнесе. Задължително ли е домакините да знаят единствено колко грама тежи супена лъжица сол и къде се продават най-добрите пилешки пържоли от бутче? Задължително ли е хората с по-улегнало и канализирано битие да бъдат дефинирани като оеснафели ретрогради? Мисля, не.
И стига си ми опонирал, нема ти да ми кажеш ква съм и ква не съм! Аз съм Ника, солист на хора на покойниците! :) Давай по същество, за стихото :)))

P.S. И не ми свивай тези номера с цитатите, шоту е бистро ясно, че са подбрани манипулативно. Разбирам те, но само толкова :)

]


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 17:31:45
(Профил | Изпрати бележка)
Ми майна много си права да ти кажа. Изобщо не е задължително домакините да са такива каквито ги описа. Но.....
Винаги има едно "но"., нали знаеш...Но са такива майна. Повечето домакини са точно такива каквито ги описа.
И що да не ти казвам каква си? Изградил съм си някакво мнение и го обявявам на глас.
:))))
Хехе.

]


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 17:45:55
(Профил | Изпрати бележка)
Сега щи кажа що. Това най-отгоре е стихо. Не е мое, не е и твое. Питам, как стигнахме да обявяване на изградени мнения на глас. Изобщо не ми дреме повечето домакини кви са, майна. Отдавна е известно, че съм хулиганка с неприлично поведение (освен домакиня).
Но!
Обръщам внимание, че никога никъде не съм заминавала, не съм променяла радикално живота си, не рискувам ценни за мен неща и обичам да гледам тв. А, да не пропусна, и готвя добре. Това е бил моят избор. И ако гореизброеното ме прави покойник, нали знаеш, нема съм от беквокалите. Ше го играя фронтмен в тази приказка.
Та, с какво ще обосновеш предимствата на заминаванията и следва ли те да се предприемат само и само да има завръщания?
Хайде, чакам те. И Календеров също чакам :)

]


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 17:58:38
(Профил | Изпрати бележка)
ето така трябваше да напишеш майничка, а не да се правиш на домакиня. Трябваше да кажеш че си хулиганка, освен домакиня. Макар че то това с хулиганстването е въпрос на интерпретация Разколников.
Освен това написаното от теб изцяло подтвърждава моята теория. Не си заминавала никъде, защото явно се чувстваш добре там където си. Очевидно е, че нямаш нужда от пътуване.
Макар че, както сама сподели често пътуваш. Стоейки пред телевизора-компютър.
Е да ама на мен не ми стига. И затова ще хвана пътя.
А заминаванията следва да бъдат приемани поради милион и една причини, включително и заради завръщането, което обаче изобщо не е задължително.
Това от мен :))))

]


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 18:10:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ох. Майна, ма ние не говорим за теб и за мен (поне аз де). Виж колко написахме, за да стигнем до една кратка фраза.
Не е важно нищо друго, освен да ти е гот. На който както... :) Така съгласяваме ли се?

]


Re: Песен на мъртвите
от PaparakaPV на 10.09.2005 @ 18:16:53
(Профил | Изпрати бележка)
абе не съвсем. Щото това дето на мен ми е гот, на тебе не ти е и обратно. Но съм съгласен да спрем дебата!

]


Re: Песен на мъртвите
от azz на 10.09.2005 @ 17:13:28
(Профил | Изпрати бележка)
Да, понякога м липсата има повече присъствие...
Много си... провиждащ.
:)


Re: Песен на мъртвите
от kalenderov (kalenderov@gmail.com) на 10.09.2005 @ 17:35:11
(Профил | Изпрати бележка) http://xn--80aatdacyoj4ag0c1h.com/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2/
Хехехе, пичове, аз мога да влизам тук максимум веднъж дневно, бе! Сега заминаваме например с кола за село Плана, където е роден баща ми. (Аз впрочем съм шоп, който все още говори на "майна"). Там ще пием в селската кръчма мастика. Кръчмата се казва "Мечата дупка" и всъщност друго едва ли има значение. Малко обаче се притеснявам, че може да не ни пуснат, защото на вратата има фейс-контрол и ако черепът ти не е крив от пиене, те слагат да седнеш на бордюра.

Ето ви една мъдрост на вас :-)))))))

Иначе съм убеден, че идваме тук, за да се научим как да излизаме от ситуациите, в които повече никога няма да попаднем. След това си заминаваме. За да дойдем пак за следващия семестър.

Учим се само от грешките си и от нищо друго. Ако някой ти каже нещо (как да се спасиш от ситуация/урок) и ти си мислиш, че си го разбрал, си в жестока грешка. Котлонът му е майката.

наЗДРАВЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!1


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 17:54:55
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, виц ми хрумна.
Седи си един на бордюра и си чеше... ъъъъ... тестикулите. Минава достолепен господин и възмутено го пита:
- Ах, младежо, как е възможно да седите на бордюра и да си чешете... ъъъъ... тестикулите?
- А ти кво искаш, да си седна на... ъъъъ... тестикулите и да чеша бордюра ли?

Та от "Мечата дупка" право в реинкарнациите.
Егаси светлия полет ма мисълта, хехе :)
Отивам в кухнята. Всяка жаба да си знае гьола.
Щот ше пека чушки. На котлона, както се изрази, че му е майката, нали.
На тебе НАЗДРАВЕ. Беше ми приятно :)))

]


Re: Песен на мъртвите
от copie на 10.09.2005 @ 17:36:06
(Профил | Изпрати бележка)
По-скоро продължение на Проповедника...
Много съдържателно, много художествено )

(за мен посвещението е излишно, независимо каква е била конкретната причина за текста)


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 17:48:05
(Профил | Изпрати бележка)
Я па ти, копие :)
Как щех да се наема толкова, ако го нямаше посвещението?
Календеров, не го барай, нека го има! :)))

]


Re: Песен на мъртвите
от copie на 10.09.2005 @ 18:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
Е, аз говорех единствено за стихото, не как пека чушки върху котлона :)

]


Re: Песен на мъртвите
от Nika на 10.09.2005 @ 18:22:38
(Профил | Изпрати бележка)
Ми аз, вдъхновена от споменатото посвещение,
се почувствах призвана да защитавам домакинската чест! И ми беше много забавно :)))

]


Re: Песен на мъртвите
от copie на 10.09.2005 @ 20:38:37
(Профил | Изпрати бележка)
... но и това е суета, както казва Проповедника...
Суета сует и всяческая суета.

Това стихо има сходен заряд. Поводът е второстепенен въпрос в литсайт, нали?

:)))))

]


Re: Песен на мъртвите
от mariq-desislava на 05.06.2010 @ 11:37:26
(Профил | Изпрати бележка)
ебаси

свръхелегантно