автор: BlackCat

Много дни ще мълча и ще влача душа уморено
по скалисти пътеки, които не водят нагоре.
Много нощи ще вия по празни луни и вселени
с оглушалото ехо, което не ми проговори.
Не те питам дали ще ми стигнеш, оплакано време,
да оставя следа като кръпка по твоята дреха.
Ще мина на пръсти по острия ръб на поднебието,
понесла единствено жажда, наместо доспехи.
Ще пия от болките алчно, до дъно, до края
и който болял е, ще знае защо ги мълча.
Но само когато се свърши, ще ги разпознаят.
Ще избухне начало тогава. След мене и... път.