автор: Mojsei

Край огнището домашно,
отредено и за сладък сън,
за мнозина става страшно
от злокобния, нестихващ звън,
който вихри образи кошмарни
като изненадващо ни чудо
и сме вече благодарни,
щом открием нещо сходно - лудо.
Гласовете женски даже съскат
и чудатости в поезията редят,
в желанието си да те блъскат,
че позиции, наследени те делят.
По въпроса се съветвам с Ема,
даже й предлагам план,
тя страна не взема,
но потяга топла длан…
Тя дете е помъдряло,
даващо ми сила
като поведението си вяло
придружава с усмивка мила:
-Глупост тука е родена -
с милувката си тя ме буди -
и чрез тръпката студена
иска да ни прави луди.