Едно море я приюти,
а вятърът опъна пак платната
на лодката, в която спи
премръзнала от студ тъгата.
Едно море с ръце от пяна
не искаше от лодката весла.
В душата й от сълзи наваляна
разпръсна цветовете на дъга.
Едно море стаено под луната
събираше от чакането сила
и с прилива на нежна страст
завърза лодката щастлива.
10.09.2005