автор: Krasi7

С любов, със обич, с малко мъка
подхранваме си дни човешки
не вярваме, че утре има
не мислиме, че днес ще свърши

Какво пък толкоз става,
някой си ще каже,
изчезва всичко, прах е друже
Така било е и така ще бъде!

А зрънцето, а зрънцето усмивка
кой него утре ще го носи?
И няма ли да можем да си кажем
че няма мъка - само обич?

С любов, със обич и малко мъка
ще храниме си дни човешки
ще вярваме, че утре има
и няма да допуснем днес да свърши.