автор: Krasi7

(мисли за топлинката)
Днес се събудих гол! А нямам навик да си лягам така. Особено когато съм сам. Станах, сложих си бельо, риза, панталон и сако, и хукнах да пия кафе някъде навън.
В кафенето всички в мене гледат, сервитьорката не идва, а бармана взе телефона и набра някакъв номер. И все в мене гледа. Погледнах се и аз, и ми се напукаха зъбите от ужас. Аз си бях гол. Ама съвсем гол! Ама много гол!
Излетях навън и хукнах през парка, далече от хората и очите им. Не помня колко съм тичал. Накрая паднах и заплаках от срам и студ. Не знам колко съм лежал така. Изведнъж нещо топло ме обгърна. Попипах. Топло зимно палто ме беше покрило. Изправих се и погледнах. Беше един приятел, с когото вчера се бяхме скарали и когото бях нарекъл как ли не. Нищо не каза. Качи ме в колата си и ме закара до нас. На вратата бръкна в гърдите си, от лявата страна, после сложи нещо в джоба на палтото. И си тръгна. Тръгна си без дума да каже. Без палтото.
Седнах в празната кухня и си сипах една водка, запалих цигара. Изведнъж в джоба на палтото нещо се размърда. Бръкнах и извадих две думи. Гадни, зелени, обидни и несправедливи думи. Личеше им. Заболя ме ръката, с която ги държах, после и сърцето взе да ме свива. Какво правят тука тези гадости? И защо са ми познати? И се сетих. Вчера ги бях блъснал в лицето на същия този приятел, който ми даде топлото си палто. Запалих гадостите в пепелника и тръгнах към него. Не ме интересуваше дали съм гол. Ама никак....
На следващата сутрин в същото онова кафене ми сервираха веднага. И никой не гледаше в мен. Преди да си тръгна си оправих вратовръзката и си закопчах палтото. Моето!