автор: joanna_vas

-Цветето в ръката ми е стон
на твоя плач...
Разцепва се скалата,
когато
те повикам.
Душата е застанала със нож
в ръка,
Очаква повика на ехото
и вярва.
А листите разпукват,
като в храм
там някъде, където
разпуквам в теб и аз макар,
че може би не знам...

-В зърното съм на този стон,
а то е мълчаливост
преди да разцъфти,
взриви се
или изрече,
преди да ме рисува пред очите
и в теб самата,
преди да ме целунеш
и целуна
прошепвам тихо думите "БЪДИ" ...

Зърно във стон -
ядро преди да се разбие,
галактика
преди да се роди,
жребче
преди от извор да отпие
сърце си ти,
сърце си ти...