автор: Tatuncho

Не натежава в джоба моливът.
С портфейлът не е същото - досажда.
През изпотеното стъкло се втурва споменът,
като растяща, недоосъзната жажда.

Теб нежно те понесох на ръце.
Не знам защо така ми се присъни.
И спящ, и буден, твоето лице
ми шепна безсърдечно лоши думи.

Хиляда пъти, и отново! Пак съм прав.
По-просто няма. И какво да крия!?
Несправедливо ме оставяш сам.
Иди си. Сълзи няма, само... Пия.