Перверзно
Непрекъснато ми казваш: "Ще…"
а душата ми така неще,
че талази разни ме обливат
и жестоко ме опиват
в твоята перверзна изневяра:
на мъчението ми мяра…
Цяла нощ обливаш се с вода,
но не казваш мило: "Да!"
и мазила ароматни
втриваш в бедрата златни,
а пък мен оставяш сам
с ухание на балсам,
който има действие бавно,
но мъчението е равно
и разпънат съм на кола,
че пред мен не трепваш - гола
и самичка се разтриваш
като еротично се извиваш
до запалената свещ,
а душата ми е в пещ
и ти става огледало,
що поука ми е дало,
че пред мене ти се пъчиш,
за да можеш да ми мъчиш,
чувайки те как въздъхваш
и в желанието настръхваш
без да мога да лудувам,
но добре пък да те чувам:
даже да речеш да стъпнеш,
че тогава също тръпнеш,
а го можеш много нежно,
преминаващо в копнежно
и в нощи като тази
мраз в мене лази.