автор: Lesonir

Учител и ученик си разказват истории на лунна светлина за вечния избор, пред който бива изправен човек все някога, а смъртта е зад ъгъла - дава последен шанс на първия да научи втория...
Учител и ученик си разказваха истории на лунна светлина. Под тях бе скалата, осеяна с кафеникава трева, над тях - мрачната небесна шир и звездите, замъглени в черен дим. От скалния склон пред тях се ширеше следвоенната пустош.
Младежът се приближи и загърна в одеало отслабналия учител, видял с очите си толкова неща. А после с болка промълви:
- Защо ще тъжен, наставнико?!
- Защото се наложи да изживея всичко това, но съм благодарен, че поредният, а може би последният, избор няма да падне над моята глава.
Старият мъж потрепера.
- Знаеш ли, момко, не се прехласвай по стария свят, защото тогава ние бяхме глупаци. Виждал съм множество от неговите жестокости и това не ми правеше впечатление.
- Защо се погубихте, учителю?
- Нашата глупост ни унищожи и решихме, че можем да надвием самите себе си. Жалкото е това, че преди двадесет години целият избор падна върху няколко стотин души. Заради руския и американския президент всичко е така днес. Те решиха съдбата на двадесет милиарда живота. Но най-тъжното е, че точно бяхме станали достатъчно силни, за да превземем космоса. Има ли смисъл да ти говоря за стари неща? - изпъшка старецът.
- Господине, от раждането си слушам, как говорите, че когато дойде поредният избор не трябва да повтаряме грешката на миналото, но не съобщавате, какво ще трябва да се решава. - каза смирено Вот.
- Не си ли разбрал още, момко?! Не си ли се получил от разказите ми.
Момчето се сепна. Мъжът продължи с уморения си глас:
- Ще ти повторя за последен път, какво се случи. Бе отдавна, но не мога да забравя - всичката тази кръв, смъртта и разрухата. САЩ бе ударен от метеоритен отломък, но в базата Чърчил решили, че е паднала руска бомба. Преди от НАСА да проумеят, какво става стотици атомни и водородни бомби паднаха над Русия, която отговори с масивен въздушен и воден залп. Умираха милиони наред. Тогава… падна електроно-протониевата бомба. Тя действаше на принципа на сливането на електрони и протон, при което се образува огромна енергия. В онзи, паметен, летен ден руснаците удариха с TERYV II, както я наричаха. Умряха два милиарда души и бе пометена половината Северна Америка, но това освободи огромна реакция на радиационно ниво. Светът гинеше в мъка. Аз бях един от малцината, които получиха достъп до бункерите и оживях. Сега разбираш ли?! Разбираш ли, какъв бе изборът, пред който се изправи цялото човечество, но който решиха, прибързано, двама президенти?!
- Боя се, че не, учителю. - проплака младежът.
Старецът потрепера и изсъска:
- Значи времето ми на земята е било загубено безцелно. Защо ли реших да те обучавам?
- Но, учителю, защо си мислите, че хората ще бъдат изправени пред същия онзи избор? Нали ние никога няма да забравим, какво се е случило?
Учителят с яд изкрещя:
- О, Боже… - но не завърши речта си, защото с гърлен звук се отпусна на завивките.
Ученикът прегърна безжизненото тяло и сълзи побиха по очите му:
- Какъв е бил изборът тогава?! Какъв ще бъде поредният избор?!
А в небесата звездите нашепваха с болка. Слушаше ги мъртвата душа на стареца.
- Не разбра… Той не можа да проумее… Беше единственият, за който имаше учител, но не разбра… Съжаляваме Стардъст, небесни учителю, че те посъветвахме да избереш него.
Думата взе старикът:
- Не се безпокойте звездни души - той знае, защото в него са пламъкът и сърцавитостта, защото е милосърден.
- Надяваме се, че е така, защото ние сме много по-стари от тебе, защото ние сме душите на мъртвите от преди хилядолетия и няма нито един сред нас, който да не е видял последиците от грешно избран ход при поредния избор и досега всички са грешали, когато се срещнат с него.
- Не се безпокойте - той разбра и отговорът е в сърцето му! - усмихна се мъртвата душа.

***

Година по-късно. Пред тълпа от малки дечица, ученикът бе станал учител и нашепваше разумни слова:
- Помнете моите думи, защото съдбата непременно ще ни изправи пред поредния избор и той може да е последен.
- И, какъв е този избор, за което казваш, че всеки един ден се изправя пред него? - разкиска се невярващо дете.
- Той е… Той е…
Последвалите думи бяха разгърнати в тишината и далечни души ги подеха, за да ги разпратят из цялата Земя и към звездите.
- Изборът…
Хиляди звезди, трилиони души се усмихнаха и подеха думите на мъдростта, говорейки в един глас:
- … да решиш дали да живееш или да умреш, дали да убиваш или сътворяваш живот, да градиш или разрушаваш… дали да бъдеш добър или зъл.
Душата на стареца се усмихна, а той промълви:
- Знаех си - той бе разбрал, отговорът бе в сърцето му!

КРАЙ