автор: fightingone

Навред аз търся онзи град,
над който ангел бди на тих площад.
На плещите ми тегне бялото крило,
но счупи се по тежкия ми път напред
и звезден знак жигоса моето чело.

Пристъпвам само в тъмен звездопад
и престрашават се сърцата да обикнат,
и разцъфтява в стъпките ми синя любовта,
но дълго будна бях и вее нощен хлад
ще стопля тъмен дъх на Бог във плаща.

О, Господи, завий ме в твойта дреха
знам, едва ли нося на някого утеха
но отвърне ли глава и сетният човек
дай ми сила пак и нека бъда аз стрехата,
под която да заспи друг свят, нов и лек.