автор: sa6a

Вярвах, исках и мечтаех да останеш с мен,
но знаех,
трудно бе да спреш и да останеш с мен!
Мислех,че ще мога тебе да обичам,
исках аз да мога в облаци от щастие да скитам,
но уви,
щастието бе заблуда, а в илюзиите жалки нейде ти се скри,
и за мойта дързост сили не намери,не прости!

Прошката ти търся, в пламъци душата ми гори
искам слънце да не идва, мрак завинаги да възцари,
но зная,
няма как да си те върна,
да можех само да те зърна...

Не съм до теб, но зная, че ме искаш
долавям погледа ти нежен,
но защо,
далеч от себе си ме искаш?!
Сърцето ми в ръцете ти е,
ала ти,
не спираш силно да ги стискаш!

Бавно губя себе си в тъмата,
в мрак отдавна скита се душата,
но кажи,
кому е нужна тази мъка,
която ти на мене причини?!

Едва ли болката ми някому е нужна.
Още има време. Спри!
Искам пак да мога тебе да прегърна.
Обичам те - за тази моя дързост ми прости!