автор: joanna_vas

Преди да се излюпим от себе си
в черупката пропукана
от падащата капка дъжд
се срещаме под улука на времето,
като създания
поели първата си глътка въздух
един от друг
подобно на скачени съдове,
без право да избират,
но всъшност слувайки се - дишат се...

Дишат и преливат се
разтварят се едно във друго.
Разливат се, лицата си менят,
и форма се обръща в чудо.
И личността прелива в необят,
а необята е изменчив под клепачите.
Света е до безумство съвършен
и личността е формата
недосегаема с ръката на палачите.
Денят излюпва се чрез нас благословен...