Марджи Пиърси
Посвещавам го на Fightingone
Събуждам се цяла в пера.
Като дъгата съм.Мъждукам
в млечната зора.
Блестя като дъга,
издигната в небосвода.
Ръката си вдигам
и крилото разтваря се.
Тази сутрин ще се бия,
ще спечеля битката и ще я използвам.
После може би окраската си ще сменя,
отново в човек ще се превърна,
но силата ми
ме изпълва сега като музика,
силна и завладяваща.Издигам се
над къщата и градините,
пулсирам високо в свежия
кристален въздух,после,понасям се,
едно хвърчило конците не дърпа.
То не може да остане,но и нужно не е,
острите планински върхове живеят в настоящето,
точно сега на настоящето принадлежа.