автор: philipa

Марджи Пиърси

Посвещавам го на Fightingone


Събуждам се цяла в пера.
Като дъгата съм.Мъждукам
в млечната зора.
Блестя като дъга,
издигната в небосвода.
Ръката си вдигам


и крилото разтваря се.
Тази сутрин ще се бия,
ще спечеля битката и ще я използвам.


После може би окраската си ще сменя,
отново в човек ще се превърна,
но силата ми


ме изпълва сега като музика,
силна и завладяваща.Издигам се
над къщата и градините,


пулсирам високо в свежия
кристален въздух,после,понасям се,
едно хвърчило конците не дърпа.


То не може да остане,но и нужно не е,
острите планински върхове живеят в настоящето,
точно сега на настоящето принадлежа.