автор: veniamin

Разсъмва се. Цветята се изправят
разбудени от първите лъчи,
градината пред къщата ухае,
така в леглото ни ухаеш ти.
Обгърнати от цветни аромати,
пречистени от утрото лежим.
Нима това не са свещени дати,
сезоните, в които ще се преродим.

Ти, като цвете се разтваряш,
нектарът на страстта потича в мен.
Свещта от тази нощ догаря,
ще догори и този летен ден.
Но знам, че спомен ще остане
и стиховете ще ухаят на любов.
В прозореца ни слънцето застана
като сияен благослов.