автор: Garamond

за любимата жена

Сън сънувах, прекрасен сън
снежно бяла зима бе навън
ти дойде до мен и седна
и исках аз в очи да те погледна.

Наведе се, прегърна ме и ме целуна
и сякаш цял опънах се кат струна
потърсих те в нощта с ръце
и усетих овала на твоето лице.

Тела се здраво вплели
устните в едно се слели
защо ли казвам "НЕ",
а падам аз на колене?

Дали това си ти?
Дали лампата свети?
Исках аз да викна пред света, пред Бога,
че без таз любов не искам и не мога...

Навън луната се разляла,
а ти си тъй хубава и бяла
и сякаш политам към небето
щом в твоите ръце ми е сърцето.

Събудих се и пак затворих аз очи
защо ли твоята уста мълчи?
Да може още този сън да продължи
и тялото ми неподвижно да лежи.

Защо ли взехме туй решение,
изчерпва се моето търпение
и как да кажа колко те желая
ще ме разбереш ли - не зная...