автор: waterlilly

За миг обръща поглед
и виждаш в нея само разстояние
което никой няма сили да измине
а няма сили нито тя самата
дори не знае как защо
и кой изпуснал е юздите
или пък точно в този миг
ги дръпва рязко
и само й оставя вкус познат
горчив като кафе
което и така обича черно