автор: feniks

Беше тъмно,
но ние усещахме вкуса
на бяла перушина
в прегорелите си устни.
Беше пусто,
но ние трупахме в пукнатините
на разстоянията ни
птичи пера.

Огънят сливаше
тъжните ни клепачи.
Така ,тайно от себе си,
се докосвахме.
Така бялата перушина
отпиваше страстни
капки от нашите души.
А луната в нас
протегна крила и
закуси звездни илюзии.