Само си мислех, че има вятър
и камбаните раздвижени пеят с моето име
но ти който имаш всичкото време на света
и всичкото търпение да чакаш
награда съм аз само когато обичам..
Ела
такъв какъвто си
и всичко което си
и всичко което ще забравиш
когато в краката ми се свлече
дрехата на свенливостта
и оголени бедрата на сладострастието
до онази точка събрала
целия смисъл на този и онзи свят
яростно и тихо и леко и нежно, едва
ела и вплети се в мен
ела, дете на думите съм аз
но имам тяло на магьосница
и докато викам слънцето да зазори
и вятърът все още леко подухва
тихо се стичай в мен и ще чуеш
да прозвънват камбаните напев с моето име
и безброй много пъти ще идваш..
Това е
когато обичам.