Пърхаш ми
такава пеперудена
Защо ми вреш пипалцата си в носа
Изкарах те от вечност изомрудена
а ти ме правиш шантав пеперуд
Летим в полята
сетките се дърпат
Не иска никой за хербария си
две развяващи платна опърпани
мухи без гърбове и колене
Цъфтим с цветята
Скоро ще се пашкулясаме
От паяжините ни прежди ще тъкат
Във вечността, която ми показваш
към гнездото на душите да намерим път
Отразена си в стъклото на прозореца
Изглежда сам се гледам
В очите си откривам твоя блясък
В тишината си пъстрият ти плясък
И ето пак те следвам
Закриваш ме
Но ми откриваш проходи
Не знаех че и проходът е път
Плашех се аз от подземни грохоти
Но ти ми даваш вече сън от плът
Забележка: много ми е забавно да пиша любовна лирика към непознат обект. И после обектът си намира субекта. Затова ми е забавно