автор: Meri

Събуждам се с плисъкът
на вълните,
първият утринен лъч,
върху постеля от
хладния пясък
в прегръдките на
един непознат.
Объркани мисли, припомням си
случилото се
предната нощ,
може би истинска лудост,
но не съжалявам,
не изпитвам вина.
Угризения, смут,
прилив на чувства
не, не е това,
щастлива съм
макар и мимолетно
беше хубаво, необоздано,
със страст.
Навярно леко пияна
зажадняла за ласка
и много самотна,
той ме покани на танц
предложи да се разходим,
типичната свалка
на морският бряг.
После всичко избухна
като комета
забравих къде съм, с кого
съществувахме двамата
нищичко друго,
море и небе се
сляха в едно.
Докосвам нежно
непознатото тяло
вглеждам се в спящото лице,
убедена съм,че повече
няма да го видя
ще си остане спомен
за незабравима нощ.