автор: feniks

Oбичам те! -
Гласът ти жадно пи от мене.
Мигът се счупи във началото.
И тихият ти полъх се поряза
във стихналите вени на бреза.
Обичам те! -
а срязаното огледало обидено
обърна главата си надолу.
Обичам те! -
и кожата ми е пропита със
млякото на твоите устни.
Намигна вятъра в очите ти
и ме прегърна, дълго.
Обичам те! -
една трапчинка
се вряза в болното ми чело.
Луната се огледа плахо
сред кладенец от
жадни длани.
Животните облякоха гората,
а тя - целуна белите крила.
Обичам те -
прошепна силно.
Потънах цялата.
Живея във сълза.