автор: kalina

Както мОтах са в гората,
срещна ма ламя.
Мъжка май, ма в мрачовата,
отподир разбраф.

Стреснаф са кату ми ревна:
- Стой, ма, ши та ям!
- Дърта съм бе, шти приседна!
- Ааа, таман, таман!

Стреса кат ми са размина,
викам: Споко ся!
Кат ма види съм Калина,
мой му са утщя.
Види са кат наближи ма,
дръсти гу глада.
Бря, утгоре ми кат зина...
Аз пък дъл мълчаф?! :))
Гу уплаших, чи у рима,
тъй шгу нагласа,
през гората ни мой мина
с дигната глава.
Убуу ма, се пак ламя е,
мъжка при тува,
ич ни чува ко му лая,
ш` кайш, чи сми рода.

- Глей сига! - аз пак зафанах
кату политик.
- Ко да гледам, пладня стана,
мен ма глад мори...
Ти какот са убисняваш,
ная та изтърпа
и дордет са усъзнаеш,
глътнах та биля!

- Ши ма глътниш, ама първу
премерИ отзад,
дъл ши мина. Да не в гърлу
йощ да са запра.
Кат ти викам, чи съм дърта,
ней майтап тува,
тука дету са навъртам...
То съм и аз ламя.

Са удряма тъз ми лАмя,
перкити си сви
и на крехкуту ми раму
сълзи зариди:

- Мо, Калино, туй късмет лий
в цялата гора,
тебе, кажи, баш да срещна!?
Въх, ут глад ши умра!!!

Чи ми стана милну-жалну,
сЪрци ми са сви,
за тоз Лам нугустрадален,
дет гу глад мори.
Зех у нас чи гу заведах,
под сайвант лежи,
кату кучи ся гу гледам,
джафка ми, скимти...
Ма редовну си гу раня,
коту Бог даде,
гледам косъма заглади.

Щял да ма яде...
:))