Ти пристигаш...
най-сетне ти пристигаш
и колко много се вълнувам,
и как нямам търпение...
ех,това пусто търпение.
Най-сетне ти пристигаш
от толква далеч,
от другия край на света.
Но от къде ли точно идваш,
идваш от един друг свят,
в който и аз бих искала
да се потопя и да усетя.
На аерогарата съм...
Часовете, в които те чакам
минаваха най-бавно и най-тежко.
А месеците в които те чаках,
минаха и заминаха
с дъждовното-потопно лято.
Слънцето грееше за мен,
но за кратко,а ти си далеч.
Далече от семейството си,
далече от твоята сладурана,
далече от колеги,приятели,познати,
далече от родината си,
и носталгията ли те гонеше без мира!
Гледам полетите на
самолетите на електронното табло
изписани на него много номера,
ала искам да пише само едно
"Аз престигнах,ела при мен."
и чакам да се смени на твоя,
чакам числата да се сменят
и времето да тече...
а в този миг сърцето ми тупти,
ще се пръсне,всеки миг,
само още миг и ще те видя.
Гледам часовника на телефона си
и ми изникваха всички месеци,
в които те нямаше.
Явяваха ми се бързо
радостни и болезнени моменти...
Времето минаваше
бавно,бавно и мъчително,
поглеждах пак към мониторите с полетите
на пристигащи самолети
и кога ще дойдеш ти,
и виждах всички хора,
които са дошли да посрещат
любими,близки и познати.
Едни хора носят цветя,
други се усмихват,
но всички чакат с нетърпение.
Чакам да те видя
с моите нежни очи,
с онзи поглед
в който изразявам
само и единствено любовта си.!