автор: cvqt_na_borovinki

Пристъп на празнота II

Събуди се първа. Както винаги. С гръб към него. Той- разлял чувствата
и тялото си върху нея, както всяка нощ, вече все по-трайно наслояващ
се в порите й.
Закръглените й бедра не носеха тежестта на нуждата със себе си.
Празнотата между краката й отдавна само той запълваше.
Имаше и други. Може би винаги щеше да има. Все по-рядко. Просто
тялото й, порите имаха нужда понякога от друг парфюм, за да
се прочистят от наслоилите се следи от него...
За да усети той, че има още много от нея, което да обгърне,
да вкуси, да обича...
А тя не пропускаше всяка сутрин да усеща аромата му. Да изтичва
към банята след поредния пристъп на празнота, породена от
другите... да го обича...

... а всъщност беше ...

... любов ...