Знам, че няма след мен да погледнеш.
Вероятно не сваляш звезди.
В любовта си изпечен неверник,
не го криеш и мен ме боли.
Наранен, не оголваш сърцето си,
вече хванало твърда кора,
и не търсиш при мене утеха.
Май си имаш повреден компас,
който следваш в различна посока
като бягство от всяка жена,
и, дори да ме видиш с панофката,
принцът в теб ще остане заспал.
Ала тъжно е някак, невернико,
вярващ само на своя компас,
да залъгваш със дози от нежност
на душата любовния глад.